Днес е 3-и март - Ден на свобода и ново начало. Полага се началото на 3-а българска държава

Днешният ден е специален не защото е просто поредния  национален празник. Всеки ден може да бъде определен за такъв. Разбира се голяма част от държавите  по света също използват такъв ден за национален празник. Но в България този ден е различен той не е просто обикновен ден,       в                                             който сме се освободили от Османско иго. На този ден голяма част от българския народ се надига и подкрепя Русия с ясното съзнание, че не иска да има чужд владетел, който да се разпорежда с живота му. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Стария континент. И още със самото си възстановяване буди страх у европейските велики сили. За това те още на 13 юли 1878 г.под председателството на великия Немският канцлер Ото фон Бисмарк в Берлин се събират държавите Обединеното кралство – Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Руското царство и Османската империя, Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора, и те решават да разпокъсат нашата държава на 3-и части. Княжество България – това е напълно свободна държава със статут на собствено управление, но временна руска окупация. Източна Румелия – свободна държа с българско и турско население под влиянието на султана. Македония е върната изцяло на Османската империя. Но да се върнем в началото на всичко това. А началото е много кърваво за българския народ. На 20-ти април 1876 избухва Априлското въстание. То е потушено по изключително жесток начин, чийто отзвук в Европа е повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската поробена нация до тогава. Така това довежда до датата 8 юли 1876 г. когато Александър Горчаков и Гюла Андраши подписват Райхщадското споразумение, с което си разделят Балканите на сфери на влияние. Едновременно с изострянето на Източния въпрос , Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев. През август същата година османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятния сценарий за руските и австро-унгарските интереси, тъй като не могат да претендират за никакви османски територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлското въстание (1876) предизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана Цариградската конференция. На нея Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята. Конференцията е прекъсната от османския външен министър, който уведомява делегатите, че Османската империя е приела нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички османски граждани. Въпреки това Русия остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частично решение. Чрез дипломатически преговори, през м. януари 1877 г. руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след войната. Останалите Сили са блокирани от силната обществена подкрепа в цяла Европа за българската национална кауза, от съмненията си в способностите на руската армия, както и от вътрешни проблеми. През м. април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812-1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната. Ами да общите интереси на всички участници помагат за една кауза – освобождението на България. Поводът е отказът на Османското правителство да потпише Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12  април 1877 г. , с издаден в Кишинев „Манифест“ на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) части набирани от не руски националности, финландско подразделение - III - Финландски Стрелкови батальон. И тъй войната се развива изключително добре за руските сили. Българите масово се вдигат и помагат, разбира е за нас българите, а и за развоя на войната като цяло изиграва най-важна роля битката при връх Шипка.На нея мисля да се спра по-подробно.

След боевете при Стара Загора, Нова Загора и с. Джуранлии (дн.Калитиново ) Централната османска армия / с командир, Сюлейман паша/ се насочва да премине през Стара планина. Целта е най-вероятно съединяване с частите при Плевен и четириъгълника Русе - Шумен - Варна - Силистра. Състав на армията : 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войника. На 20 август след съсредоточаване се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони : първа с командир Реджеб паша настъпва по линията с.Шипка - вр. Малък Бедек - вр. Свети Никола , нанася главния удар;втора с командир Шакир паша настъпва по линията с. Шипка - вр. Свети Никола , нанася спомагателен удар ; третата е общ резерв. Плана за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд - войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Включва част от Габровския отряд: XXXVI-и Орловски Пехотен полк, усилен от 21 август с XXXV-и Брянски Пехотен полк / командир генерал-майор Валериан Дерожински / и Българското опълчение : I,II,III,IV и V Опълченска дружина. Общо 7 500 войника и 27 оръдия. Отбраната е разделена на : предна позиция - южна / вр. Свети Никола /; главна позиция на три сектора - източен, западен и северен; общ резерв в седловината между вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от 4 батареи : от изток на запад - централна, дефетфунтова /малката / и стоманена батарея / пленена през м. юли при превземането на вр. Шипка /; от север - кръглата батарея.        На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък и действия около гр. Елена. Силите на Южния Руски отряд / основно VIII-и Армейски корпус , командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки / са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма : "Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими". Към Шипчевския проход с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.През нощта частите от колоната на Реджеб паша се предвижват къв връх Малък Бедек и около 7: 00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8: 00 часа атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (3 роти орловци и 8 опълченски роти) Около 9: 00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщени до всички части: "Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо". Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (с командир полковнин Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета, а според очевидци и труповете на умрелите си другари.По този пръв повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския в-к "L'Estafette", А. М. Млоховски дьо Белина: "Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които , нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни". Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден – връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.На 22 август, Сюлейман паша отменя заповдта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.

На следващият ден въпреки видимата умора ни на двата фронта турските атаки започват още около 4: 00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони върховете Узункуш и Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, и общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9: 00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всичи атаки са отбити. Обстановка става критична към 16: 00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а д-р Константин Везенков, който е старши лекар на Българското опълчение организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната), генерал-майор Адам Цвецински . До 18:00 часа батальона се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от Орловския и Брянски Пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия под командването на генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния боя затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава : "Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение". Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговия командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек". След няколко дни настоява: „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия".Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, подсилен с нови подкрепления до 14 820 войника е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за гр. Габрово. XII-и Стрелкови батальон / майор Климович / отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на вр. Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон / подполковник Ходяков / отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При вр. Узункуш е ранен командира на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Около 14: 00 часа подполковник Ходяков атакува без успех вр. Йешилтепе. В сраженията участват и 1 000 цивилни жители на гр. Габрово изпратени на позициите от генерал-майор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския в-к "Dailly Nevs”, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев: „ Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1 000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвувателност". Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.

На 25 август състава на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и волински пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войника и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от вр. Акри Джебел и вр. Йешилтепе на изходните позиции. Около 7 часа колоната на подполковник Липински /35-и брянски, 56-и житомирски и 54-и подолски пехотен полк/ овладява вр. Йешилтепе. Атакува от движение вр. Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува вр. Йешилтепе. При престрелка на вр. Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.

На 26 август колоната на Шакир паша подновява настъплението продължава срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня вече и двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана за запазване на позициите. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

На 17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода.  

В началото на 1878 год. действащата руска армия е на  20-на км. от Цариград. Победата разбира се е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на другите Велики сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 31 януари 1878 г. Руското царство сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.. На 3 март, Русия и Османската империя подписват Санстефанския предварителен мирен договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. Възстановява се Българската държава. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

 Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Сключения Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен и той разделя страната както добре ни е известно на три.Но факта си е факт, че чуждите интереси са помогнали на нашето освобождение. Разбира се нашата пролята кръв е от голямо значение, колкото и да не го признават чуждите историци. Свободата не ние подарена, ние сме си я извоювали още с Априлското възстание, защото именно то довежда но последната Руско-турска война.

Денят 3-ти март се празнува от 1888 г. като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит празник Българи!